Фурия Мегеровна (letnie_sumerki) wrote,
Фурия Мегеровна
letnie_sumerki

Когато ще прегърнеш дневен грях,
И Слънцето изчезне от небето,
Когато ти ще си една от тях,
Която все бълнува за морето,

Когато чуеш птичета по здрач,
Когато ти прегръщаш планината,
Небето ще го чуе твоя плач,
По своя начин ще реди нещата.

Когато умореният ти град
Ще чуе стъпки до без край железни,
Ще връщаш ти все лентата назад,
Все за неща, които неизбежни,

Когато все усмихната Луна
Ще ти се смее без подмолен присмех -
Ще разбереш, че вече си сама,
Но си го взела най-сериозен изпит.
Tags: стиш
Subscribe
  • Post a new comment

    Error

    Anonymous comments are disabled in this journal

    default userpic

    Your reply will be screened

    Your IP address will be recorded 

  • 0 comments