Фурия Мегеровна (letnie_sumerki) wrote,
Фурия Мегеровна
letnie_sumerki

Category:
Аз имам път. Единствен моя път.
Където срещам мълнии със гръмотевици.
И там ще се възражда все светът.
И там предателство е отживелица.

Аз нося страх. Безумният си страх
За здравето на моите деца.
В живота със огромния размах
Ми позволява среща с техните лица.

Аз нося гняв. Като цунами и порой
Помита крепости, и броня, и души.
Гневът ми няма да даде покой.
След време той не ще ме утеши.

След като мина, и замина, там, където
Ще си отида след изгубени души,
Поникналите черните лалета
В очите ми ще кажат "Не греши".

Но имам път... Все още.
Tags: стиш
Subscribe
  • Post a new comment

    Error

    Anonymous comments are disabled in this journal

    default userpic

    Your reply will be screened

    Your IP address will be recorded 

  • 0 comments